Какво стои зад усилията да се прави метапространство?
Напоследък стана съвременно да се приказва за метапространство, само че какво тъкмо би трябвало да се схваща под това разбиране? В научната фантастика краят на света е добре подредена работа. Климатичен колапс или извънземна инвазия кара човечеството да бяга посредством галактически кораби или да живее в симулация. Реалният апокалипсис е по-сложен. Той се случва постепенно и няма метод да разберем по кое време Земята в действителност е обречена. Да напуснем нашия свят при тези условия може да стане и като се откажем от него.
И въпреки всичко някои от най-богатите земляни биха желали да създадат тъкмо това. Илън Мъск, Джеф Безос и други снабдители на „ частни галактически пътувания ” си показват небесен парадайс, където можем да процъфтяваме като „ космичен тип ”, написа The Atlantic. Ето, че и Марк Зукърбърг е прегърнал концепцията, само че по другия метод.
Изглежда е тръгнал да основава „ Матрицата ”, където можем да се включим в огромен компютър и да оцеляваме виртуално, до момента в който действителността към нас се разпада. Той даже прекръсти компанията си Фейсбук на Meta.
Отвъд научната фантастика, метапространство не значи съвсем нищо. Дори в научната фантастика то не значи доста. Нещо е загатнато в романа Snow Crash от 1992 година, в който Нийл Стивънсън измисля термина.
Но тази книга предлага нищожни детайлности за действителното действие на различната действителност на този свят-сън, за който става дума. Има оборудване с компютри в пустинята, което ръководи метапространството, а героите на романа висят в симулацията, тъй като същинският им живот е отегчителен или сложен.
И други създатели излагат своя позиция по тематиката. Но може би всички те са имали желание да ни предупредят по отношение на мечтаните виртуални светове, а не да ги въодушевяват.
Най-простото пояснение би било, че метапространство е просто секси име за някакъв тип игра на виртуална (VR) или разширена (AR) действителност. Фейсбук има компания, наречена Oculus, която създава и продава VR компютри и слушалки. Oculus също по този начин прави 3D виртуална платформа, наречена Horizon.
Фейсбук, Apple и други компании са вложили доста в разширената действителност – тип компютърна графика, която употребява очила за наслагване на интерактивни детайли върху аспект към действителния свят. Досега най-жизнеспособните приложения на VR и AR могат да бъдат открити в медицината, архитектурата и производството.
Но фантазиите за повсеместност и досегаемост за всеки елементарен консуматор не престават. Ако тези фантазии се осъществен, евентуално в последна сметка ще си купуваме дрънкулки и ще се караме с познатите си през екран, инсталиран като устройство на главата, вместо през телефона си.
Но да назоваваме обстановката „ метапространство ” е някак по-красиво. Също както е по-красиво да приказваме за технологии в „ облака ”, тъй като „ облакът ” звучи по-добре, от, да речем, „ сървърна плантация, където хора и компании наемат дисково пространство ”.
В Snow Crash, както и в други сходни сюжети, метапространството се оказва рисково всъщност. Заглавието на книгата се отнася до цифрово лекарство за „ жителите ” на метапространство, с нездравословни неврологични резултати.
Тази заплаха не е оживяла при превода на метапространството в актуалното софтуерно фентъзи. Вместо това концепцията се харесва на софтуерните магнати, тъй като свързва прозаичната действителност на технологизираното потребителско внимание с научно-фантастичния сън за бягство от действителността. Метапространството предлага метод да загърбим светските дразнители и да се потопим в свят на равнодушие и развлечение.
Снимка: Anthony Quintano @ flickr.com Фантазията обаче е по-голяма. Изпълнителните шефове от софтуерния свят знаят, че милиарди хора по света към момента живеят огромна част от живота си отвън компютърните екрани. Тези хора купуват коли и отглеждат билкови градини, бродят из планини и събират есенни листа. Реалният живот към момента е преобладаващата форма на живот за мнозина. Топ-мениджърите знаят, че нито една компания, колкото и да е огромна, не може да завладее целия свят.
Но има опция: в случай че обществеността може да бъде уверена да изостави атомите в интерес на битовете, да загърби материалното в интерес на символичното, тогава хората ще би трябвало да наемат виртуализирани версии на всички неща. Бавно, бавно материалният свят ще отпада, оставяйки на негово място единствено прелестния (но монетизиран) виртуален свят.
Това вероятно изяснява пристрастеността, с която „ огромните ИТ ” се мъчат да привлекат вниманието на международното население към блестящата концепция. Изглежда като че ли това взема решение всички проблеми на индивида. В метапространството всеки дом може да има съдомиялна машина, всеки може да има каквото си желае. Дрехи и картини могат да се създават гратис и да се обменят на безценица, като изключим таксите за транзакциите, начислявани от доставчика на достъп до метапространството.
Метавселената също допуска цялостна оперативна съгласуемост. Това е път към цялостна консолидация, където на едно и също място получаваме всичко – занимания, обществено другарство, панталони, антифриз и така нататък Същинска черна дупка на потреблението.
Накратко, в стеснен смисъл метапространството се отнася до VR очила, свързани към интернет. В по-широк проект обаче това е фикция за власт и надзор.
Вижте още:
